КОНТАКТИ

гр. Враца ул.”Антим І” №4
Телефони:
092 / 66 35 71 - канцелария
nu_iv_mladenov@abv.bg
 


ИСТОРИЯ И ПАТРОН


Историята на НУ „Иванчо Младенов” води началото си от оная трагична и героична епоха – Възраждането, в която се полагат основите на просвещенските и религиозните институции, която дава на родната ни история ония личности, които с делата си изведоха българина от мрака на безпросветното робство до най-святото дело- Освобождението.

Град Враца е имал килийно училище още през най-ранните векове на турското робство. Първото килийно училище се отнася към 1632г. / Вж.: Минко Ганчев, „Килийните училища в България” 1967г./

В началото на 19 век врачанската общественост преценява, че килийното училище е вече тясно и не може да прибере желаещите деца да се учат. Видната врачанска фамилия Хаджитошеви се заема и създава първото обществено училище в града през 1822 година. Добило името си от съседната до него черква, училището „Св. Възнесение” наистина олицетворява възнесението на българския народ. Като най-старо културно просветно огнище, то дава първоначално образование на хиляди врачани, става основа на целия духовен живот в града – читалище „Развитие” е рожба на у-ще „Възнесение”, класното училище също е негов приемник. Първият учител в него е Константин Огнянович / вж.: Сборник БАН, кн. 15. 1921г. е 82; Вера Бойчева „ Константин Огнянович и българското възрожденско училище” Народна просвета кн. 4, 1970г. 98-106е./

Константин Огнянович прилага нови методи на обучение, експериментира нова учебна програма, непозната до този момент по българските земи. За добрата учителска работа на Огнянович си спомняли поколения врачани / вж.: Народна библиотека „Кирил и Методий” Б И А А-1969 ф. 129, а.е. І ; „ България „ бр.14 от 27 юли 1859г./

Първоначално училището се помещава в женския метох. След събрание на градските първенци се взема решение за построяването на сграда, в която да се събират всички деца от града. Била пусната подписка за събиране на доброволни помощи. Така през 1842год. била изградена сградата на Възнесенското училище, в която в продължение на половин век учителстват мнозина просветни дейци, от които: Кръстю Ст. Пишурка , Петко Р. Славейков, Коста Буюклийски, Симеон Л. Подбалкански, Христо Н. Даскалов, Никола Ковачев, Иван П. Славейков, Константин Н. Досимиров и др.

През 1897 год. на мястото на старата паянтова сграда на училище „Възнесение” се построява нова, по-голяма сграда. В нея училището просъществува до 1981 год. Междувременно през 1948 год. Народно първоначално училище „Възнесение” е преименувано в Народно първоначално училище „Христо Смирненски” – Решение на временната управа при Околийския народен съвет /вж. Протокол № 39 от 30.10.1948г./

През годините НУ „ Хр.Смирненски” непрекъснато е било или базово или опорно на Н И П О „Т.Самодумов” при МНП и ЦИУУ София и изпълнява възложените му задачи: проверки на обновеното учебно съдържание, усъвършенстването на нови методики, проверка на нова учебна документация. На 29.11.1972 г. училището чества 150 годишнината на първото светско училище във град Враца. По този случай е наградено от МНП с орден „ Кирил и Методий” І степен. / Вж. в.” Учителско дело” бр.45 от 5.12.1972 год. стр. 4; в-к „Отечествен зов” бр.93 от 1.12.1972 г./

През 1981 г. , по решение на ОбК на БКП и ОбНС, в едно основно училище се обединяват НУ „ Хр.Смирненски” / у-ще „Възнесение” / и НП „ Д. Благоев”. От една година в НУ „Хр. Смирненски” вече се работи по експерименталната програма на ПГО при МНП и БАН. Обединяването на училищата се налага от необходимостта експерименталната работа да бъде продължена и в прогимназиалния курс на обучение. Постепенно всички класове на бившето НУ „ Хр.Смирненски” се преместват в сградата на НП „Д.Благоев”, а класовете от бившата НП „Д.Благоев” се преместват в съседната сграда на Математическата гимназия. / вж. Летописна книга на ОУ „ Д. Благоев” / СОУ „К.Тричков”/ - Основно училище „ Д.Благоев” 1981-1982 учебна година /.

Така от следващата учебна година, новообразуваното ОУ „Д.Благоев„ се помещава в две самостоятелни сгради - началният курс е в сградата, построена през 1911 год. с дарение от Иванчо Младенов, а прогимназиалния курс е в сградата, построена с дарение от Козма Тричков.

След извеждането на НУ „ Хр.Смирненски” от собствената му сграда, тя е реставрирана и преустроена.Днес в нея се помещава Етнографския музей в рамките на етнографския комплекс.

Бившата сграда на училището – днес Етнографски музей

Следващите десет години се характеризират с висок творчески заряд, мотивация за иновации на училищния екип - множество участия в национални конференции и семинари, открити уроци пред гости от страната и чужбина. През 1990 год. се разкрива ПДГ, обучението в която започва по експериментална програма, чиито автори са учители от същото училище. Програмата е издадена като ведомствено издание на ПГО и е приложена и на други места в страната.

След приключване на работата по системата на ПГО и по настояване на врачанската общественост да бъдат възстановени имената на дарителите на двете училищни сгради като патрони на училищата, през 1991 год. ОУ „Д. Благоев”, което за кратък период е преименувано на СОУ ”Иванчо Младенов и Козма Тричков”, отново се разделя на две училища.Началното училище / бившето „Хр.Смирненски” / приема името Начално училище „Иванчо Младенов”, тъй като се помещава в съответната училищна сграда / вж. Протокол № 31 от 20.06.1991 год. на Вр.Об.ИК-Враца – Решение № 308 и № 309 /.

И така, днес началното училище, наследник на първото светско училище в град Враца се помещава в сградата, дарена от благодетеля на учебното дело в града – Иванчо Младенов и носи неговото име. По традиция, на 25 март – рождената дата на патрона, се чества Патронния празник на училището.


ИВАНЧО МЛАДЕНОВ – ПАТРОН НА УЧИЛИЩЕТО


Иванчо Младенов

Иванчо Младенов е роден във Враца на 25 март( Благовещение ) през 1834 година в семейство на търговец.Дейността на баща му, Младен Тодоров, не го издига до върховете на врачанската буржоазия, но обезпечава добра възможност за преживяване на семейството и материална база за двамата му сина да учат.

Иванчо Младенов получава най- високата степен на образование, която могат да дадат врачанските училища.За кратко време той упражнява учителска професия – отначало в училище „Царей Константин”, а по- късно - в девическото училище.Преподава по закон Божи, естествена история и е класен на пето отделение. През 1895 година Иванчо Младенов е съветник в общинската управа на Враца.Развитието му като търговец преминава през собственик на бакалница с железария, като постепенно се издига и усвоява добри търговски похвати. Преди Освобождението води търговия с крайдунавските градове, а след това с Виена, Манчестър и Лондон.

През своя живот Иванчо Младенов преживява много премеждия и нещастия. Няколко пъти е обиран, много от стоките му пропадат по Дунава и Огоста, а след първата му женитба изгаря дюкяна му и той от богат човек изведнъж задлъжнява с около 12 000 гроша.С голям труд и неизчерпаема енергия отново успява да преодолее всички трудности и да спечели добро състояние.Води много скромен живот.Сутрин отива в дюкяна си, по цял ден работи, като избягва шумния живот и единствената му грижа е добрия вървеж на работата му.Въпреки особения начин на живот, добросъвестният търговец непрекъснато мисли за доброто на съгражданите си.Подобно на много наши родолюбци, които не щадят средства, за да подпомогнат народната просвета, Иванчо Младенов прави няколко дарения.Той помага на протестантското училище, което издържа бедни ученици.Понеже родният му град има нужда от учебна сграда за прогимназията, видният врачански търговец решава да направи дарение, за да допринесе за развитието на просветното дело.През 1910г. той подарява на Училищното настоятелство място около 1000кв.м за строеж на училищна сграда , като дарява и строителни материали( главно тухли).По цени от 1923г. дарението възлиза на стойност 200 000 лева.Със завещание от 8 септември 1910г. Иванчо Младенов основава фонд „Прибежище” като внася в МНП капитал на стойност 30 000 златни лева.Желанието на врачанския благодетел е капиталът му да остане непокътнат за вечни времена, а да се ползва само половината от капитализираната лихва за стипендии на младежи, които учат медицина, педагогика, техника и други специалности у нас и в чужбина.В завещанието четем:”Отделям от моя си труд, който икономисах, желанието ми е да помогна на честни и способни младежи, които да възпитават бъдещите поколения”.На 3 януари 1911г. Иванчо Младенов прави допълнително завещание, с което усилва фонд „ Прибежище” с още 10 000 лева.

Непосредствено след дарението Общинският съвет и Училищното настоятелство се заемат с изграждането на училищната сграда.Тя се построява на подарената от благодетеля площ, с подарените материали и отпуснати от МНП 4000лв., при условие че долният етаж служи завинаги за първоначално училище.На 9 октомври 1911г., в присъствието на ученици и учители от всички училища в града и множество граждани, се извършва освещението на новопостроената прогимназия „ Иванчо Младенов”, носеща името на дарителя.

Изпълнил човешкия си и граждански дълг, Иванчо Младенов умира през 1914 година. Направеното от него е между нас и днес, а животът и съдбата му ни напомнят, че всичко отдадено в служба на обществото не може да бъде забравено.