Историята на НУ „Иванчо Младенов” води началото си от оная трагична и героична епоха – Възраждането, в която се полагат основите на просвещенските и религиозните институции, която дава на родната ни история ония личности, които с делата си изведоха българина от мрака на безпросветното робство до най-святото дело – Освобождението.
Град Враца е имал килийно училище още през най-ранните векове на турското робство. Първото килийно училище се отнася към 1632г. / Вж.: Минко Ганчев, „Килийните училища в България” 1967г.
В началото на 19 век врачанската общественост преценява, че килийното училище е вече тясно и не може да прибере желаещите деца да се учат. Видната врачанска фамилия Хаджитошеви се заема и създава първото обществено училище в града през 1822 година. Добило името си от съседната до него черква, училището „Св. Възнесение” наистина олицетворява възнесението на българския народ. Като най-старо културно просветно огнище, то дава първоначално образование на хиляди врачани, става основа на целия духовен живот в града – читалище „Развитие” е рожба на училище „Възнесение”, класното училище също е негов приемник. Първият учител в него е Константин Огнянович / вж.: Сборник БАН, кн. 15. 1921г. е 82; Вера Бойчева „Константин Огнянович и българското възрожденско училище” Народна просвета кн. 4, 1970г. 98-106е
Константин Огнянович прилага нови методи на обучение, експериментира нова учебна програма, непозната до този момент по българските земи. За добрата учителска работа на Огнянович си спомняли поколения врачани /вж.: Народна библиотека „Кирил и Методий” БИА А-1969 ф. 129, а.е. І ; „България“ бр.14 от 27 юли 1859 г.
Първоначално училището се помещава в женския метох. След събрание на градските първенци се взема решение за построяването на сграда, в която да се събират всички деца от града. Била пусната подписка за събиране на доброволни помощи. Така през 1842 год. била изградена сградата на Възнесенското училище, в която в продължение на половин век учителстват мнозина просветни дейци, от които: Кръстю Ст. Пишурка , Петко Р. Славейков, Коста Буюклийски, Симеон Л. Подбалкански, Христо Н. Даскалов, Никола Ковачев, Иван П. Славейков, Константин Н. Досимиров и др.
През 1897 год. на мястото на старата паянтова сграда на училище „Възнесение” се построява нова, по-голяма сграда. В нея училището просъществува до 1981 год. Междувременно през 1948 год. Народно първоначално училище „Възнесение” е преименувано в Народно първоначално училище „Христо Смирненски” – Решение на временната управа при Околийския народен съвет /вж. Протокол № 39 от 30.10.1948г.
През годините НУ „Христо Смирненски” непрекъснато е било или базово или опорно на Н И П О „Т. Самодумов” при МНП и ЦИУУ София и изпълнява възложените му задачи: проверки на обновеното учебно съдържание, усъвършенстването на нови методики, проверка на нова учебна документация. На 29.11.1972 г. училището чества 150 годишнината на първото светско училище в град Враца. По този случай е наградено от МНП с орден „Кирил и Методий” І степен. /Вж. в.” Учителско дело” бр.45 от 5.12.1972 год. стр. 4; в-к „Отечествен зов” бр.93 от 1.12.1972 г./
През 1981 г., по решение на ОбК на БКП и ОбНС, в едно основно училище се обединяват НУ „ Христо Смирненски” /училище „Възнесение” / и НП „Димитър Благоев”. От една година в НУ „Христо Смирненски” вече се работи по експерименталната програма на ПГО при МНП и БАН. Обединяването на училищата се налага от необходимостта експерименталната работа да бъде продължена и в прогимназиалния курс на обучение. Постепенно всички класове на бившето НУ „Христо Смирненски” се преместват в сградата на НП „Димитър Благоев”, а класовете от бившата НП „Димитър Благоев” се преместват в съседната сграда на Математическата гимназия. /вж. Летописна книга на ОУ „Д. Благоев”/
СОУ „Козма Тричков”/ – Основно училище „Димитър Благоев” 1981-1982 учебна година /.
Така от следващата учебна година, новообразуваното ОУ „Димитър Благоев“ се помещава в две самостоятелни сгради – началният курс е в сградата, построена през 1911 год. с дарение от Иванчо Младенов, а прогимназиалния курс е в сградата, построена с дарение от Козма Тричков.
След извеждането на НУ „ Христо Смирненски” от собствената му сграда, тя е реставрирана и преустроена. Днес в нея се помещава Етнографския музей в рамките на етнографския комплекс.
Следващите десет години се характеризират с висок творчески заряд, мотивация за иновации на училищния екип – множество участия в национални конференции и семинари, открити уроци пред гости от страната и чужбина. През 1990 год. се разкрива ПДГ, обучението в която започва по експериментална програма, чиито автори са учители от същото училище. Програмата е издадена като ведомствено издание на ПГО и е приложена и на други места в страната.
След приключване на работата по системата на ПГО и по настояване на врачанската общественост да бъдат възстановени имената на дарителите на двете училищни сгради като патрони на училищата, през 1991 год. ОУ „Димитър Благоев“, което за кратък период е преименувано на СОУ ”Иванчо Младенов и Козма Тричков”, отново се разделя на две училища. Началното училище /бившето „Христо Смирненски”/ приема името Начално училище „Иванчо Младенов”, тъй като се помещава в съответната училищна сграда /Протокол № 31 от 20.06.1991 год. на Вр.Об. ИК-Враца – Решение № 308 и № 309 /.
И така, днес началното училище, наследник на първото светско училище в град Враца се помещава в сградата, дарена от благодетеля на учебното дело в града – Иванчо Младенов и носи неговото име. По традиция, на 25 март – рождената дата на патрона, се чества патронния празник на училището.
Иванчо Младенов е роден във Враца на 25 март ( Благовещение ) през 1834 година в семейство на търговец. Дейността на баща му, Младен Тодоров, не го издига до върховете на врачанската буржоазия, но обезпечава добра възможност за преживяване на семейството и материална база за двамата му сина да учат.
Иванчо Младенов получава най- високата степен на образование, която могат да дадат врачанските училища. За кратко време той упражнява учителска професия – отначало в училище „Царей Константин”, а по- късно – в девическото училище. Преподава по закон Божи, естествена история и е класен на пето отделение. През 1895 година Иванчо Младенов е съветник в общинската управа на Враца. Развитието му като търговец преминава през собственик на бакалница с железария, като постепенно се издига и усвоява добри търговски похвати. Преди Освобождението води търговия с крайдунавските градове, а след това с Виена, Манчестър и Лондон.
През своя живот Иванчо Младенов преживява много премеждия и нещастия. Няколко пъти е обиран, много от стоките му пропадат по Дунава и Огоста, а след първата му женитба изгаря дюкяна му и той от богат човек изведнъж задлъжнява с около 12 000 гроша. С голям труд и неизчерпаема енергия отново успява да преодолее всички трудности и да спечели добро състояние. Води много скромен живот. Сутрин отива в дюкяна си, по цял ден работи, като избягва шумния живот и единствената му грижа е добрия вървеж на работата му. Въпреки особения начин на живот, добросъвестният търговец непрекъснато мисли за доброто на съгражданите си. Подобно на много наши родолюбци, които не щадят средства, за да подпомогнат народната просвета, Иванчо Младенов прави няколко дарения. Той помага на протестантското училище, което издържа бедни ученици. Понеже родният му град има нужда от учебна сграда за прогимназията, видният врачански търговец решава да направи дарение, за да допринесе за развитието на просветното дело. През 1910 г. той подарява на Училищното настоятелство място около 1000 кв.м за строеж на училищна сграда, като дарява и строителни материали (главно тухли). По цени от 1923г. дарението възлиза на стойност 200 000 лева. Със завещание от 8 септември 1910 г. Иванчо Младенов основава фонд „Прибежище” като внася в МНП капитал на стойност 30 000 златни лева. Желанието на врачанския благодетел е капиталът му да остане непокътнат за вечни времена, а да се ползва само половината от капитализираната лихва за стипендии на младежи, които учат медицина, педагогика, техника и други специалности у нас и в чужбина. В завещанието четем: ”Отделям от моя си труд, който икономисах, желанието ми е да помогна на честни и способни младежи, които да възпитават бъдещите поколения”. На 3 януари 1911 г. Иванчо Младенов прави допълнително завещание, с което усилва фонд „Прибежище” с още 10 000 лева.
Непосредствено след дарението Общинският съвет и Училищното настоятелство се заемат с изграждането на училищната сграда. Тя се построява на подарената от благодетеля площ, с подарените материали и отпуснати от МНП 4000 лв., при условие че долният етаж служи завинаги за първоначално училище. На 9 октомври 1911 г., в присъствието на ученици и учители от всички училища в града и множество граждани, се извършва освещението на новопостроената прогимназия „Иванчо Младенов”, носеща името на дарителя.
Изпълнил човешкия си и граждански дълг, Иванчо Младенов умира през 1914 година. Направеното от него е между нас и днес, а животът и съдбата му ни напомнят, че всичко отдадено в служба на обществото не може да бъде забравено.
Първоначалните училища по време на Първата световна война (1914-1918г.)
Врачанската училищна мрежа в периода на войните (1912-1918) се състои от шест първоначални училища: НУ „Христо Ботев“, НУ „Митрополит Константин“, НУ „Иванчо Младенов“, НУ „Козма Тричков“,“ Първоначално училище „Св. Вознесение“ и НУ „Софроний Врачански“; две прогимназии: Мъжка прогимназия „Иванчо Младенов“, Девическа прогимназия „Козма Тричков“ и две гимназии, които се развиват в пълни, през военните години – Мъжка гимназия цар „Борис III“ и Девическа гимназия „Козма Тричков“.
СЪСТОЯНИЕ НА ПЪРВОНАЧАЛНИТЕ УЧИЛИЩА
Проблемите, свързани с първоначалните училища във Враца, се решавали на Общ учителски съвет, който се е събирал редовно на заседания и е имал пряка връзка с Врачанското училищно настоятелство. В този съвет са участвали представители от всички училищни настоятелства в града и се е ръководел от председател избиран с тайно гласуване.
Началното образование е било задължително по силата на член 78 на Търновската конституция, който постановява, че първоначалното образование е безплатно и задължително за всички поданици на Българското княжество. Общият училищен съвет непрекъснато се е занимавал с проучването на децата, подлежащи на задължително обучение и изготвянето на списъците на подлежащите на обучение ученици. Поддържал е тясна връзка с родителите, за да не се прибягва до глоби, а чрез убеждение децата да посещават редовно училището.
През декември 1914 г. Общият съвет предприема подписка сред по-заможните ученици за попълване на учредения фонд „Благодетел“. Констатира се, че училищният съвет е разполагал със сумата от 211 365 лв.
От списъка на Врачанската община през 1915 г. се вижда, че въпреки започналата война, която все още не е засегнала пряко българите, записалите се в главните книги на училищата през учебната 1914/15 година са почти 100 % – 1651 ученика, при подлежащи 1654. Стремежът е бил децата да бъдат записани доброволно, без намеса на властите.
През този период учителите са били 30 за всички начални училища. Учебните занятия са се водили преди обяд и след обяд – предимно за третото и четвъртото отделение. Учителите са били запознати с изследванията за детската претовареност и непрекъснато са водили борба за премахването на следобедните учебни занятия. Мотивите са свързани най-вече от загриженост за детското здраве, „едничкото спасение от израждане на младото поколение е вън от задушливата класна стая, далеч от вербализма, скуката при обучението – там сред природата, като се намали материала и часовете в програмата. Да остане повече време за екскурзии, а това е възможно само с преди обедните часове, без да се накърни с нищо качеството на учебния материал.“ Съображенията са свързани и с географското разположение на Враца. Градът е изложен на постоянни атмосферни промени и от 12 до 17 часа в града настъпват непоносими горещини, а около училищата липсват сенчести места и прохлада.
Искането се приема и от гражданите на Враца от икономически съображения. Нужно е участието на учениците в дребното земеделие и занаятите. Че това е така, се вижда по системните отсъствия на учениците, особено през есенния и пролетния сезон. За това учениците задължително в края на септември и началото на октомври се ползват от така наречената „трудова седмица“. Основната цел на ваканцията е учениците да с включат в прибирането на реколтата – гроздето и царевицата.
През следващата учебна година 1915/16 занятията са разстроени, защото България се включва в Първата световна война. На 21 септември 1915 г. Общият учителски съвет взима решение учебните занятия да започнат с останалите не мобилизирани 25 учители. Предвид нареждането на МНП и невъзможността в извънредни условия да се водят редовни учебни занятия, съветът решава те да се учи временно по особена програма съставена от отделните учителски съвети при училищата. Търсят се заместници на мобилизираните в армията учители. Общият учителски съвет прави разпределение на обучението на всички училища във Враца и уточнява за всяко датата на започването на учебните занятия. Това е ставало възможно, когато училищата са се изпразвали от мобилизираните граждани за армията.
Учебните занятия, въпреки трудностите и несгодите в образованието почти не са прекъсвали и през 1916/17 учебна година. Общо взето променената програма за обучение е спазена.
При разпределението на отделенията се установява, че десет от тях остават без учител. Всички ученици имат само пред обедни занятия с един допълнителен час повече от нормалната учебна година. Закриват се някои паралелки, за да станат по многочислени отделенията. Тай като много учители са принудени да преподават в няколко училища, Общият училищен съвет иска от инспектората да се командироват десет свободни учители от Оряховско, за да не се разстройва учебното дело в града и отделенията да останат без преподаватели – титуляри. Броят на долните отделения по това време е 15, а в горните – 18. За Коледа децата получават подаръци от фонд „Благодетел”.
През следващата 1917/18 учебна година се прилага и нов подход. Всяко свободно отделение се обучава само три дни от трима учители, които се сменят през три дни и обучават останалите деца.
В годините на Първата световна война учебният процес е разстроен не само поради мобилизацията, но и повече от учебните сгради са заети или от войскови части или се превръщат в болница. През учебната 1918/1919 година училищата „Христо Ботев”, „Митрополит Константин” и „Иванчо Младенов” служат за болница, а паралелките на основните училища се поместват в останалите свободни училища, както следва:
1. В училище „Св. Вознесение” – 5 паралелки ученици, от средното училище – 5 паралелки и 5 паралелки от училище „Христо Ботев”.
2. В училище „Софроний Врачански” се поместват 8 паралелки от същото училище, 3 паралелки от училище „Козма Тричков” и 4 паралелки от училище „Иванчо Младенов”. В Николачковата къща се поместват четири паралелки от училище „Митрополит Константин” и две паралелки от училище „Христо Ботев”.
Но учебният процес продължава без нарушен ритъм. Честването на забележителни дати и събития се извършва редовно. В архивните документи на Околийската училищна инспекция са отбелязани честванията на празника на нашите просветители Св. Св. Кирил и Методий и местния празник в чест на Христо Ботев. През годината училищата не са инспектирани. Минават на полудневни учебни занятия, поради липса на достатъчен брой класни стаи. Всичките паралелки на началните училища са 31, а класните стаи само 17.
На 17 януари 1917 г. Общият учителски съвет се събира под ръководството на Д. Ценов за разглеждане на Окръжно № 12 353 от 1913г. на МНП. Поради военното време, централно място в това министерско писмо заема изискването за възпитанието на младежта в патриотичен дух.
Сред учениците са регистрирани смъртни случаи. В списъка на децата, подлежащи на задължително обучение и придошлите от другаде през цялата година са регистрирани 1933 деца от двата пола (910 момичета и 829 момчета). Но реално в началните училища са постъпили 1739 деца. От задължително обучение са се отклонили 194 ученици, от които 127 са се явили и по-късно са го напуснали, а 67 учащи не са се явили. За неизпълнение на Закона за задължително обучение родители няма глобявани, тъй като трудните условия не позволяват обхващането на всички деца – липсата на достатъчно помещения, липсата на храна, облекло, обувки.
Учебните занятия за учебната 1918/1919 година започват на 1 септември и завършват на 8 юни1919 година. Изпитите за четвърто отделение са проведени на 9, 10 и 11 юни, а свидетелствата и удостоверенията са раздадени на 16 юни 1919 година.
Краят на учебната година е ознаменуван с „ура“ в училищата „Св. Възнесение” и „Софроний Врачански”, в които се дават отчети за вървежа на училищата през годината. Учебната година се състои от 181-184 дни. Занятията във всички паралелки са полудневни. В повечето случаи учебният материал не е довършен по различни причини: болест, полудневните занятия и др. Най-важната пречка си остава липсата на достатъчно училищни помещения, но и недостатъчно учебни пособия, отсъствието в продължителен отпуск на някои от учителките.
Резултатите от обучението, както го представят самите учители по разните предмети е задоволителен. Средната обща оценка е между среден и добър. Числото на преминаващите ученици е 80%, на поправителен изпит остават 5% и 15% остават да повтарят същото отделение.
ВРАЧАНСКО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ „ИВАНЧО МЛАДЕНОВ”
И тук записването и започването на учебните занятия е в същите дни, както и другите начални училища – 25 август и 1 септември 1917 година. Учебните занятия са прекратени от 02.11. до , поради епидемията от шарка „Морбили” и от 15 до 20 февруари, поради липса на топливо. Учебната година приключва на 7 юни 1918 година. Годишните изпити се провеждат и в НУ „Ив. Младенов”, съответно на 9, 10 и 11 юни 1918 година. Учебният материал е предаден без някои технически предмети, изхвърлени с решение на Общия учителски съвет, поради липса на помещения. Занятията са полудневни.
Общ успех на учениците по предмети варира около „Добър“, с изключение на трето отделение, на което успехът е около „Среден“.
През учебната година се предвиждат учителски съвети, които се занимават със следните въпроси:
1. Избиране на комисия за поправителните изпити.
2. Разпределение на седмичната програма и отделенията между учителите.
Общият брой ученици за последната военна година в училището е 1739 като 910 са момчетата и 829 момичетата. Напусналите ученици са 127 общо (68 момчета и 59 момичета).
Записването на учениците става по райони за съответните училища за учебната 1917/18.
1. В училище „Христо Ботев” се записват всички деца, които живеят от мъжката гимназия на изток, юг и североизток.
2. В училище „Митрополит Константин” се записват всички деца, които живеят около църквите „Св. Николай” и Св. Царей”.
3. За училище „Софроний Врачански” всички деца от хармана „Играчката” и новата махала.
4. За училище „Възнесение” децата от Табашката махала и на юг от гарата.
5. Децата откъм Табашкия мост и центъра на града ще се записват в училище „Козма Тричков” и училище „Иванчо Младенов” в един общ списък.